Замразяване, първично сушене, вторично сушене: какво определя всеки етап
Лиофилизираният прах се получава чрез замразяване на течност и последващо отстраняване на водата, без тя никога да се стопява обратно в течност. Процесът се провежда в три стъпки: замразяване, първично сушене и вторично сушене [1]. Всяка стъпка се задава поотделно и всяка оставя своя отпечатък върху готовия блок в шишенцето.
Причината изобщо да се използва този метод е, че той е щадящ. Лиофилизацията се описва като щадяща техника за сушене на продукти с висока стойност, използвана, защото ги изсушава, без да уврежда качеството на продукта [2]. Цената на тази щадящост е време и пари: същата работа описва лиофилизацията като много времеемка и разходоемка [2]. Почти всяко решение при проектирането на цикъла е компромис между тези два факта.
Стъпка едно: замразяване, което изгражда структурата
Замразяването не е просто „правене на студено“. Това е стъпката, която създава вътрешната структура, през която трябва да работи останалата част от цикъла. Експерименти по лиофилизация на разтвори на малтодекстрин и захароза дадоха различни микроструктури единствено чрез промяна на параметрите на замразяване — две различни скорости на охлаждане и две концентрации на твърдо вещество, 0,05 и 0,15 т/т [2].
Това, което се променя, е мрежата от пори, оставена след по-късното отстраняване на ледените кристали. Известно е, че по-големите пори съкращават първичното сушене, защото парата излиза по-лесно [2]. Но размерът на порите не е единственото, което има значение. В това изследване са записвани двуизмерни изображения през цялото сушене и в сухо състояние и са анализирани за движението на фронта на сублимация и за размера, ориентацията и формата на порите [2]. При пори с високо съотношение на страните — дълги, тесни пори — ориентацията на порите има по-голямо значение за скоростта на сушене, отколкото техният размер; при пори с по-ниско съотношение на страните размерът на порите е определящият параметър [2].
Стъпка две: първично сушене, при което ледът сублимира
При първичното сушене замразената вода напуска продукта директно като пара. Изпитани са три прости модела на топло- и масопренос за първично сушене и техните прогнози за температурата на продукта и времето за сублимация съвпадат добре помежду си [1]. Моделите са валидирани спрямо експериментални данни и след това използвани за табулиране на условията за първично сушене на често срещани формулировки, както аморфни, така и частично кристални [1].
Това разграничение — аморфно спрямо кристално — преминава през цялото проектиране на процеса. Препоръките на обзора за избор на условия за лиофилизация се основават на физико-химичните свойства на формулировката заедно с инженерни съображения [1], като се дават разработени примери за изчислени цикли на сушене, обхващащи всички стъпки, за типични аморфни и кристални формулировки [1].
Моделите описват средното. Прякото наблюдение показва колко безпорядъчна е действителността. Инфрачервена камера, монтирана на тавана на камерата на лиофилизатор с производствен мащаб, е използвана, за да се наблюдава изсушаването на разтвор от захароза/манитол, 4:1 % м/м, в изработени по поръчка кювети [3]. От едната страна на всяка кювета е поставен германиев прозорец до огледало под ъгъл от 45°, така че камерата да може да вижда както повърхността, така и цялата дълбочина на материала [3]. Изображения са правени на всеки 60 секунди от −40 °C до 30 °C, с разделителна способност 2 × 2 mm на инфрачервен пиксел, в продължение на 45 часа — общо 2700 термограми [3].
Те показват, че формулировката, започнала като истински разтвор, изсъхва неравномерно и че фронтът на сублимация не се придвижва равномерно през материала [3]. Разделителната способност е била достатъчна, за да разкрие по-ниски температури по-дълбоко в материала с напредването на сублимацията [3]. С други думи, различни части от един и същ малък обем се намират в различни етапи в един и същ момент.
Стъпка три: вторично сушене, което отстранява останалото
След като ледът го няма, в твърдото вещество все още остава свързана вода. В инфрачервената работа топлинната и пространствената разделителна способност е била достатъчно висока, за да се открие възможно изпарително охлаждане на горните слоеве по време на вторичното сушене [3] — напомняне, че материалът продължава да губи вода и продължава да променя температурата си, след като драматичната част от цикъла е приключила.
Вторичното сушене е и мястото, където температурата на рафта е пряк лост върху резултата. В изследване на ултразвуково разпръсквателно лиофилизиране температурата на плочата за вторично сушене е един от трите процесни параметъра, които се варират и оптимизират, при 25, 35 и 45 °C, наред с честотата на дюзата (48 и 120 kHz) и дебита (2, 5 и 8 mL/min) [4]. Намерената оптимална комбинация е дебит 3,10 mL/min, температура на плочата 45 °C и честота на дюзата 120 kHz [4]. Произведените по този начин прахове достигат стойности на влажност от 2,92–4,36 % след 8 часа сушене [4]. Разгледани под увеличение, частиците, получени при оптималните условия, са сферични с пори по повърхността си, а техните характеристики на течливост са оценени като задоволителни при повечето условия според индекса на Carr [4].
Какво може да извлече една марка от това
Три неща следват за всеки, който задава изисквания как да бъде произведен един лиофилизиран прах.
- Продължителността на цикъла може да се оцени преди първата партида. Съществуват модели за прогнозиране на продължителността на всеки сегмент и на температурата на продукта по време на първичното сушене, валидирани спрямо експериментални данни и табулирани за често срещани типове формулировки [1].
- Остатъчната влага и течливостта на праха са резултати от последната стъпка. Температурата на вторичното сушене е един от параметрите, оптимизирани в изследването на разпръсквателното лиофилизиране, което съобщава за крайна влажност от 2,92–4,36 % и задоволително поведение на течливост [4].
Обзорът от 2023 г. преразглежда съветите от статия от 2004 г. за избор на процесни условия за лиофилизация и заключава, че повечето от тези препоръки все още са в сила, като основните постижения са контролът върху нуклеацията на леда и компютърното моделиране на всички стъпки [1]. Авторите също така изграждат база данни за първичното сушене и публикуват примерни проекти на цикли, замислени като бърз начин за оценка на проектното пространство [1]. Накратко, цикълът е нещо, за което може да се разсъждава предварително — и след това да се провери, защото, както показва работата с изображения, вътрешността на блока не изсъхва толкова подредено, колкото предполага моделът [3].
Източници
- Tchessalov S, Maglio V, Kazarin P, Alexeenko A, Bhatnagar B, Sahni E, Shalaev E. Practical Advice on Scientific Design of Freeze-Drying Process: 2023 Update — Pharmaceutical research, 2023-10-02.
- Gruber S, Thomik M, Vorhauer-Huget N, Hans L, Tsotsas E, Foerst P. The Influence of Local Microstructure Inhomogeneities on Local Drying Kinetics during Freeze-Drying — Pharmaceutics, 2022-10-07.
- Emteborg H, Charoud-Got J, Seghers J. Infrared Thermography for Monitoring of Freeze Drying Processes-Part 2: Monitoring of Temperature on the Surface and Vertically in Cuvettes during Freeze Drying of a Pharmaceutical Formulation — Pharmaceutics, 2022-05-07.
- Isleroglu H, Turker I. Evaluation of Process Conditions for Ultrasonic Spray Freeze Drying of Transglutaminase — Food technology and biotechnology, 2020-03-01.